Сигурен съм, че поредицата 'Библиотека Галактика', ако не изцяло, то поне отчасти присъства във всеки български дом, в който живеят или са живели достатъчно четящи и интелигенти хора. Липсата на работа и свободното време, породено от предния факт, ме накараха да отворя шкафа с комиксите и всичките ми идиотски, хартиени фетиши и да се разровя сред книгите от въпросната поредица. Благодарение на добър приятелски съвет започнах с антиутопичния сборник с разкази на Доминго Сантос - 'Бъдеще несъвършено' . Благодарение на съдбата продължих с книги в същия, подходящ за досадното лято, песимистичен дух. Сигурен съм, че всеки уважаващ себе си читател отдавна е прочел тези (или поне част от тях) книги, наясно съм, че не откривам топлата вода с това резюме, така че... Безделници, запълваайте си лятото като мен.
Както казах, с тази книга започнах и въпреки, че особено много не обичам да чета разкази, тук нямах онова неприятно чувство, което ме обхваща, когато слушам набързо скалъпени компилации или чета поредния сборник с произведения, които нямат нищо общо помежду си. Всичко истории в 'Бъдеще несъвършено' звучат страшно хомогенно и са по особен начин взаимно свързани. Тъжното е, че много от нещата, които са се виждали далечни и опасни на автора в миналото, днес всъщност са факт. Да... доста от нещата, описани в тези книги вече не би трябвало да се класифицират като антиутопични, а просто като актуални факти. От тази гледна точка книгата е не просто храна за песимисти като мен, а като цяло урок.
Доста особена книга е 'Нулева зона' на Херберт Франке. С чиста съвест мога да кажа, че след първия прочит доста, доста неща останаха неясни, не само защото книгата лично мен доста ме объркваше на места, но и защото в толкова малка по обем книга са събрани наистина много неща, за които да се замисли човек. Приликите със съвременния ни начин на живот и ценности стават още по-ужасяващи и плашещи. Но определено май не съм в състояние да коментирам по-задълбочено след само един прочит. А май не е и необходимо, всеки има глава на раменете си.
Винаги умишлено съм я пренебрегвал заради популярността й, заради купищата не особено приятни за мен филми. Абе наистина заради баналността на нещо и заради огромното му разпространение сред хората, винаги съм се дърпал от разни неща, които в доста от случаите наистина са се оказвали тъпи. С 'Планетата на маймуните' обаче съм направил огромна грешка! Книгата е наистина гениална като замисъл и като реализация. Не може четиво, което няма и 300 страници и то в този джобен формат така да ти влезе под кожата. Един, два дни след като я бях прочел още ми беше в главата и просто не можех да започна друга книга. Отсега нататък ще се интересувам от популярните неща, понякога има защо да са харесвани.
Винаги съм гледал с пренебрежение мъжленцата, които се чешат по коремите, отпиват от шишето бира и пускат шеги за жени шофьори, за руси жени, за чернокоси жени и всичките му там мачистки (?!?) клишенца. Хомофобските си възгледи не крия, но сексизмът смятам, че не е нищо повече от доказателство за а) къс чеп б) недоволство от липсата на женски гениталии в) тъп балкански манталитет г) всичко това заедно. Та след като прочетох резюмето на 'Добре охранявани бях много заинтригуван, от факта, че освен антиутопичното в идеята за геноцид на мъжкия род е засегнат и социалният резултат от неизбежната, в случая, еманципация на жените. Въпросите, поставени от Мерл са доста интересни, защото с/без вирус няма гаранция, че шеговитите кочлета няма да попаднат в подобно положение на женско господство. Особено имайки предвид, че в момента жените са търсените и подходящите кадри в бизнеса като цяло.
Започнах 'Черният облак' на Фред Хойл в 10:00ч сутринта, във влака на път към София, три часа по-късно, слязох на гарата и я бях приключил. Единствената книга от изброените тук, която ни напомня, че причината за мрачно бъдеще, и ако не смърт на целия човешкия род, то на огромен процент от него, може да не сме самите ние, а нещо на пръв поглед незначително и дори незабележимо като мъглявина в космоса. Доста физика, химия и доста технически привкус има като цяло книгата и макар действието да се развива единствено и само на земята преди няколко деситилетия, резултатът е едно наистина увлекателно и интересно научно фантастично четиво, което наистина се прочита за 3 часа и оставя в нас надеждата поне астрономите да си вършат съвестно работата.Аз лично продължавам да изследвам 'Галактика'-та за интересни екземпляри, които съм пропуснал през годините, ако някой ми намери работа или има предложение за други интересни книги - да се обажда!
